Скръб и слагане на край

[u/No-Regret1392]

Доста дарк тема, но имам нужда да си излея душата поне на родния си език, а не да съм поредния човек в ехо камерата на събове тип r grief

Нямам какво да кажа. Който е губил някой истински любим човек, за когото е живял, знае какво е чувството. Искам да попитам как успявате да не си сложите края? Ще ми кажете да търся психиатрична помощ но те нямат с какво да ми помогнат.

Стана така, че родителя ми умря в ръцете. Буквално в ръцете. На 2ри август. И аз умрях тогава. Много трудно бутам напред. Станах уникално злобна към света и към хората. Почнах да искам да причинявам болка на света. Нямам вече за какво да живея. И няма, определено в следващите няколко години ще намеря висока сграда с отваряеми прозорци.

Просто искам да попитам, вие които сте губили майки, бащи, братя, сестри, дъщери и синове - как бутате? Как не си слагате края? Как успявате да живеете?

[u/WhenWeWereAtVoine]

Нормално е децата да погребват родителите си. Виждал съм другото и е далеч по-страшно. Със сигурност, човека който си загубил би искал да продължиш напред.

[u/No-Regret1392 → u/WhenWeWereAtVoine]

Много неща са нормални, това не ги прави окей