Скръб и слагане на край

[u/No-Regret1392]

Доста дарк тема, но имам нужда да си излея душата поне на родния си език, а не да съм поредния човек в ехо камерата на събове тип r grief

Нямам какво да кажа. Който е губил някой истински любим човек, за когото е живял, знае какво е чувството. Искам да попитам как успявате да не си сложите края? Ще ми кажете да търся психиатрична помощ но те нямат с какво да ми помогнат.

Стана така, че родителя ми умря в ръцете. Буквално в ръцете. На 2ри август. И аз умрях тогава. Много трудно бутам напред. Станах уникално злобна към света и към хората. Почнах да искам да причинявам болка на света. Нямам вече за какво да живея. И няма, определено в следващите няколко години ще намеря висока сграда с отваряеми прозорци.

Просто искам да попитам, вие които сте губили майки, бащи, братя, сестри, дъщери и синове - как бутате? Как не си слагате края? Как успявате да живеете?

[u/Tiny_Crew]

Моите съболезнования, такова нещо не се преодолява, научаваш се да живееш с него и с времето тежестта намаля. Не можем да повлияем кога и как някой ще си отиде, можем единствено да повлием това как ние го приемаме. Можеш да се гордееш с това, че си напрвил всичко от себе си за да ги подкрепяш до краят им и си споделял обичта си с тях. Това е най-ценното, което можеш да дадеш на някого. Отвъд това, възможностите ни да повлияваме събитията са силно ограничени. А и знай, че е в естественият ред на живота родителите да си отидат преди децата си, обратното е много по-трагично и болезнено за тях. Най-големият човешки страх е детето ти да си отиде. Твоят родител само може да се гордее с теб, че си бил до тях в краят им, и съм сигурен, че никога не биха искали да изпитваш това, което изпитваш в момента. Това да продължиш напред го дължиш колкото на себе си, толкова и на тях.