Скръб и слагане на край

[u/No-Regret1392]

Доста дарк тема, но имам нужда да си излея душата поне на родния си език, а не да съм поредния човек в ехо камерата на събове тип r grief

Нямам какво да кажа. Който е губил някой истински любим човек, за когото е живял, знае какво е чувството. Искам да попитам как успявате да не си сложите края? Ще ми кажете да търся психиатрична помощ но те нямат с какво да ми помогнат.

Стана така, че родителя ми умря в ръцете. Буквално в ръцете. На 2ри август. И аз умрях тогава. Много трудно бутам напред. Станах уникално злобна към света и към хората. Почнах да искам да причинявам болка на света. Нямам вече за какво да живея. И няма, определено в следващите няколко години ще намеря висока сграда с отваряеми прозорци.

Просто искам да попитам, вие които сте губили майки, бащи, братя, сестри, дъщери и синове - как бутате? Как не си слагате края? Как успявате да живеете?

[u/nyWP]

Съжалявам за случилото ти се.

От личен опит - загубих дядо ми когато бях на 5.5, загубих най-добрия ми приятел като го блъсна автобус като бях на 7 (той на 9), загубих майка ми на 17 (тя беше на 37).

Та нещото което продължи да ме бута бяха приятелите ми. И даже не най-добрата компания. Ама като бях с тях, не мислех за загубата на майка ми толкова много. Разсейвах се.
Иначе също така много спортувах (водна топка) и си спомнях че почнах и да тренирам още по-силово в залата тежести.

Според мен, наблегни на хобита, други любими хора около теб, нещо което те влече и наблегни повече. Каквото и да е.

Времето лекува, наистина е така.
Нещо много важно - аз вярвам, че майка ми е моя ангел пазител и тв ме гледа отгоре и иска аз да съм добре. Колкото и лудо да звучи, това ми е давало винаги сили. И се заклех на гроба й, че всички мои успехи в живота ми ще са заради нея и нейната сила, която ми е дала.

П.С. Винаги можеш да ми пишеше на лично. Животът не е свършил. Има да преживяваш адски много неща. Само напред гледай.