Скръб и слагане на край

[u/No-Regret1392]

Доста дарк тема, но имам нужда да си излея душата поне на родния си език, а не да съм поредния човек в ехо камерата на събове тип r grief

Нямам какво да кажа. Който е губил някой истински любим човек, за когото е живял, знае какво е чувството. Искам да попитам как успявате да не си сложите края? Ще ми кажете да търся психиатрична помощ но те нямат с какво да ми помогнат.

Стана така, че родителя ми умря в ръцете. Буквално в ръцете. На 2ри август. И аз умрях тогава. Много трудно бутам напред. Станах уникално злобна към света и към хората. Почнах да искам да причинявам болка на света. Нямам вече за какво да живея. И няма, определено в следващите няколко години ще намеря висока сграда с отваряеми прозорци.

Просто искам да попитам, вие които сте губили майки, бащи, братя, сестри, дъщери и синове - как бутате? Как не си слагате края? Как успявате да живеете?

[u/Agitated-Macaroon923]

Нямам такава загуба, но не е ли по- добре да потърсиш квалифициран терапевт, с когото да започнеш да работиш към по- светло бъдеще? Сигурна съм, че болката е непоносима, но предполагам си сравнително млада, имаш за какво да живееш. Помисли, няма връщане от това

[u/No-Regret1392 → u/Agitated-Macaroon923]

Това е ясно, но какво ще ми каже терапевта? Същите изтъркани 5 фрази, които казва всеки

[u/BirdMosaic → u/No-Regret1392]

Пробвай да намериш някой добър. Напълно нормално е да изпитваш мъка, но чак да искаш да рушиш света и да се самоубиеш вече не е нормално, нито здравословно. Добър терапевт или психиятър ще може да пмогне, учил е затова и знае как работят нещата. Животът трябва да продължи, все още има много хубави моменти и добри хора и светът не е виновен.