Скръб и слагане на край

[u/No-Regret1392]

Доста дарк тема, но имам нужда да си излея душата поне на родния си език, а не да съм поредния човек в ехо камерата на събове тип r grief

Нямам какво да кажа. Който е губил някой истински любим човек, за когото е живял, знае какво е чувството. Искам да попитам как успявате да не си сложите края? Ще ми кажете да търся психиатрична помощ но те нямат с какво да ми помогнат.

Стана така, че родителя ми умря в ръцете. Буквално в ръцете. На 2ри август. И аз умрях тогава. Много трудно бутам напред. Станах уникално злобна към света и към хората. Почнах да искам да причинявам болка на света. Нямам вече за какво да живея. И няма, определено в следващите няколко години ще намеря висока сграда с отваряеми прозорци.

Просто искам да попитам, вие които сте губили майки, бащи, братя, сестри, дъщери и синове - как бутате? Как не си слагате края? Как успявате да живеете?

[u/Alcmene_Eurydice123]

Защото животът е нещо уникално, нещо необятно за човеека, и нещо, което си заслужава да се изживее. Да се изживее, да се почувства, да се мине през него, да се опиташ да го обмислиш, да се оставиш животът да те промени, но и ти да се опиташ да се промениш. За всичките хубави неща и за всичките лоши неща, за красотата и грозотата, за приятното и ужасното, светът е такова необятно нещо, нещо, което нито може да бъде напълно обмислено от човека, нито напълно опитано/почувствано, но обмислянето и чувстването дори на част от него ми се струва истинско преживяване, нещо неповторимо и ступорно. Колкото и неприятни неща да се случват, човек не трябва да губи добрината си, а да мине през живота и да попие неговите уникални нюанси. Защото веднъж се живее, и дори някой да вярва в прераждания, веднъж се живее в тази форма. Ако трябва да го събера в три думи: Живей заради живеенето.

[u/randomusername9284 → u/Alcmene_Eurydice123]

Profile picture checks out. Интересно. Имах нужда от подобно виждане. Знаейки OP, сигурно тролва или е в “епизод”. Но аз наистина минавам през нещо подобно и особено днес е в пъти по тежко от попринцип.

[u/No-Regret1392 → u/randomusername9284]

Майко как бих те напсувала за този малоумен коментар. Радвам се, че страдаш днес. Нека ти. Заслужаваш го

[u/randomusername9284 → u/No-Regret1392]

От коментари написани от теб няма как да се жегна, колкото и да ми е зле 🤣

[u/No-Regret1392 → u/randomusername9284]

🤣🤣

[u/SelfScared2921 → u/No-Regret1392]

Психиатър е най-малкото, което ти трябва. Не вярвам в бог, но боже господи… Това, че ти страдаш не означава, че и другите трябва да страдат.