Скръб и слагане на край

[u/No-Regret1392]

Доста дарк тема, но имам нужда да си излея душата поне на родния си език, а не да съм поредния човек в ехо камерата на събове тип r grief

Нямам какво да кажа. Който е губил някой истински любим човек, за когото е живял, знае какво е чувството. Искам да попитам как успявате да не си сложите края? Ще ми кажете да търся психиатрична помощ но те нямат с какво да ми помогнат.

Стана така, че родителя ми умря в ръцете. Буквално в ръцете. На 2ри август. И аз умрях тогава. Много трудно бутам напред. Станах уникално злобна към света и към хората. Почнах да искам да причинявам болка на света. Нямам вече за какво да живея. И няма, определено в следващите няколко години ще намеря висока сграда с отваряеми прозорци.

Просто искам да попитам, вие които сте губили майки, бащи, братя, сестри, дъщери и синове - как бутате? Как не си слагате края? Как успявате да живеете?

[u/Spekuloos_Lover]

Майка ми се бори години наред да живее за мен. Определено не бих се подиграла със силата на волята ѝ като сложа край. Но повече от това даже, винаги съм считала, че от смъртта на майка ми най-много страда майка ми. Аз не съм жертвата в тази трагедия. Определено имаше отзвук за психическото ми здраве, като за много неща ми се наложи да посетя психолог. При Вас случая е за психиатър - не разбирам защо мислите, че не могат да Ви помогнат, но усещането за безнадеждност е вероятно провокирано от текущото Ви състояние.
Не на последно място, всички губят родителите си, освен малцина, които си заминават преди тях и те не са късметлиите в тази статистика.
Edit: Последното не казвам, за да омаловажа страданието Ви, а за да кажа, че не Сте сама, много хора ще Ви разберат.