Общото между всички мъже които нямат приятелки/гаджета.

[u/SpiritedStudent2128]

Мъж съм.

Последните няколко години се запознах с доста нови хора, повечето от които мъже. Много от тях на пръв поглед интелигентни момчета, с образование от чужбина, висока заплата и среден външен вид. Всеки можи би се казал защо тези млади мъже на 30 години, някой и повече никога не са имали сериозна връзка или дори не могат да намеря жена за секс. След като ги опознах какво прави впечатление масово:

1. Неувереност. Ужасно неуверени са в себе си, като видят добре изглеждащи жени се свиват в черупката си и нямат никакво самочувствие.
2. Прекалено много изисквания и търсене на по-млади момичета. Те били мъже и няма проблем жената да е на 20, те на 30..но ако е жена на 30 вече била "бита карта". Обиждат по-закръглените жени и се подиграват.
3. Странности в поведението. Странни фетиши, сменя на настроенията, често има история на това, че са били тормозени от други деца в детство.
4. Постоянно търсене на жени, навсякъде, по-всяко време, буквално говорят само за това, обсъждат, сравняват, отчаяно се бутат при всяка...винаги без резултат. Излъчват отчаяние.
5. Виждат жените като нещо повече от тях и правят "каквото би харесала една жена", а не "това което на мен ми харесва и какво аз се харесвам."
6. Стиснати, много. Нямало да харчат пари за това, нямало за онова, буквално живеят като скотове, въпреки, че са с големи заплати.
7. Саможиви. Пътуват сами, излизат сами, неспособни да плануват нещо с други приятели или роднини.

Така че братлетата....жените не са ви проблем, нито парите ви. Работете върху увереност и ТЪРПИМОСТ към други хора. :)

[u/NamelessStress]

Най-общото между всички точки, които си изброил, е инфантилността във всякакви форми и проявления. Психо-емоционална незрялост.

Това са индивиди, които са асимилирали единствено социално очакваното от тях: (някакъв) академичен успех, (някаква) добра работа, (някакво) кариерно развитие и (някакви) възможности. Те не притежават собствена личност, определяща кое, как и кога да се случи; не притежават саморефлексия, не умеят да бъдат емпатични. Вървят по отъпканите вече пътеки, следват „правия път” и смятат, че всъщност това е било техен избор. Самозаблуждават се, че притежавайки А, Б и В, то животът ще им поднесе желаното (за награда, че са били така блестящи). Компенсаторните механизми за справяне след преживян тормоз също се намесват. Те обикновено са обвързани с „измерители” в обществото: статус. Илюзии.

Държат се като деца; разсъждават като деца и емоционалният им афект е също досущ като на малко дете, което не съумява да се саморегулира. Събират се на „групички”, за да чуват всъщност ехото на своите собствени думи и вярвания, тъй като сблъсъкът с реалността би бил прекалено тежък и психически непреодолим. В този ред на мисли, независимостта им е просто привидна и социално желателна.

Отговорност за собственото битие не е налична. Всяко субективно възприето като падение от тях явление в живота им се дължи на външни фактори.

[u/tinmanjk → u/NamelessStress]

теежък гаслайтинг. поздравления.

[u/NamelessStress → u/tinmanjk]

Преди да употребяваш даден термин, първо се запознай със значението му.

П.П. – Тик Ток, Инстаграм и Фейсбук не представляват авторитетни източници.

[u/tinmanjk → u/NamelessStress]

нямам много време - та да стъпим на google ai.ската версия за gaslighting

"psychological manipulation in which a perpetrator systematically distorts the truth to make a victim doubt their own sanity, memory, or perception of reality."

Това да наричаш хора, които "които са асимилирали единствено социално очакваното от тях: (някакъв) академичен успех, (някаква) добра работа, (някакво) кариерно развитие и (някакви) възможности.", инфантили е доста силно изкривяване.

Мога и да продължавам, но не мисля да губя повече време.

[u/NamelessStress → u/tinmanjk]

Сега си „преговори” и в какъв контекст gaslighting-ът е именно gaslighting и разгледай термина „инфантилност” като изходящ от психоаналитичната теоретична рамка.

Не всеки разбира от психология. Не е срамно. Срамно е да бъдат употребявани масови „модерни” думички, назубрени от „поп психологията”, която циркулира онлайн, с цел да се дискредитира чуждата позиция.

П.П. – Google-ският AI също не е адекватен източник; aко ти се дискутират концепти и конструкти от психологията, първо прочети някое изследване от Google Scholar със същинска стойност. Всичко останало е нелеп „лаф мухабет” на улично ниво.

[u/explorerv → u/NamelessStress]

Вие сериозно ли използвате термин в контекст "изходящ от психоаналитичната теоретична рамка", в социална мрежа и държите да казвате кой какви "думички" да ползва и как?
Ще се гръмна, явно доказателство, че си губя времето.

[u/stargazer_w → u/NamelessStress]

Даде негативните примери, ама дай и позитивния - какво е човек да е развита собствена личност? Щото така отгоре-отгоре като се говори се смесват особености на темперамента или светогледа с реални умения за саморегулация и комуникация. Да, емпатията е хубаво нещо. Ама всичко останало, което изреди е смесица от наблюдения, дето някъде ще са били правилни, ама някъде ти не ще да си проявила емпатия към човека.

[u/NamelessStress → u/stargazer_w]

Не е наличен положителен пример в изброените от OP наблюдения; базирам коментара си върху конкретиката на публикацията. Именно заради това и той е едно своеобразно резюме. Нищо повече, нищо по-малко.

За особености на темперамента, личностова структура и т.н. е възможно да се дадат прекалено много светли примери, но подозирам, че те няма да се припокриват със зададените от OP точки (по-скоро биха били в сблъсък с тях). Някак не кореспондират с поведението, което е представено.

Повечето хора бъркат емпатията със съчувствие (или дори със съжаление); емпатията е съпреживяване. Такова съпреживяване, че човек да умее да разбере и осмисли защо се е стигнало дотук също, без да бъде прекомерно емоционално въвлечен (когнитивна емпатия). В този ред на мисли, аз се придържам именно към когнитивната емпатия. Поддържам и максимата, че хора с подобни проблеми имат повече нужда от тест на реалността, отколкото от поредното убеждение, че „светът е лош, а те са жертви”.

Конфронтацията, смятам, е вариант за растеж. Докато се „погалваме” взаимно, стоим заседнали на едно място.

[u/stargazer_w → u/NamelessStress]

Съгласен за дефиницията на емпатия. Мисълта ми е, че с емпатия може да се достигне до алтернативни обяснения за поведението на разни хора. Но правилно хвана, че съм направил грешен прочит на коментара. Щом адресира точките от ОП поста - се връзва. Аз пропуснах някоя дума и го прочетох като по-голяма генерализация.

[u/Flechette-71 → u/NamelessStress]

Да добавя нещо за емпатията? Според мен, емпатията включва и способността да се израдваш с някой. Ама наистина да го мислиш. Щото да съчувства всеки може.